В права пропорция ли са ръстът и демагогията на президента на БФБаскетбол?!

Обикновено така се получава. Когато под натиск приемеш редица глупави решения, обслужващи определен кръг от интереси, се хващаш като удавник за сламка за всеки аргумент, чрез който се опитваш да обясняваш правотата на безумията си, дори и никой да не ти ги иска. Не може да се отрече, че президентът на БФБаскетбол притежава това качество до съвършенство, макар в представите на всички интелигентни хора да звучи примитивно.
Ако има нещо, което отличава Таня Гатева от останалите треньори на девическите национални гарнитури, това е нейното чувство за обективност и резон. Прави чест позицията й открито да заяви, че израстването на водените от нея състезателки е в пряка зависимост от съвместната им работа с чуждестранните баскетболистки, които са част от състава на Берое. При нея не се наблюдава тенденция да бъде слугинаж, забелязва се идентичността й, като позициите, които заема, са градивни за българския баскетбол. Тя е окрилена от могъщия гръбнак на Градус, респективно в лицето на г-н Иван Ангелов. Ако трябва Георги Глушков да прави някакви заключения, по-скоро трябва да са в насока отправяне на благодарности към президента на Градус за уникалните условия, при които ядрото на Таня Гатева, а и самата тя, израстват. Много грозна и жалка демагогия е неговото твърдение, че гениалната стратегия на родната централа за премахване на чужденките е довела до спечелването на златните медали на Европейското първенство до 20, Дивизия Б. Това не е заслуга на БФБаскетбол, а само и единствено на материалните и нематериалните стратегии за работа в Берое, защото когато трябва да се видят заслугите на БФБаскетбол, опираме до случая Ивайло Желев. Едни безпомощни изявления на един безпомощен треньор за безпомощния статут на националните отбори при подрастващите.
Г-н Глушков е добре да знае, че не трябва да бъде благодарен само когато спонсорите и ръководствата на клубовете поемат турнири, които са негови задължения, а тряба да бъде благодарен на клубовете с баскетболна стратегия, които колкото и да е рядко, измиват срама на представляваната от него федерация.
Ясно е, че не можем да очакваме дълбочина на мисълта от такъв тип ръководител, нито просперираща концепция за развитие на фона на лимитираните възможности и дефектирали приоритети, но можем да му пожелаем по-малко маскарлък в популизма, защото електоратът така или иначе не му вярва.

инж. Станислава Станкова